Rhetorica


Блогове – виртуална реторика

Примери за дигитална реторика

Една дигитална медия, която предизвиква  оживена дискусия е weblogът (blog). Блоговете възникват в края на 90-те и придобиват своята известност чрез website-ове като LiveJournal и Blogger. Като жанр, блоговете все още продължават да възникват и да търпят промени, но в своята научна разработка: Увод: weblogs, реторика, общност и култура

Гурак и други автори предоставят някои полезни определения за блоговия жанр в настоящия етап от развитието му. Според тях, това, което характеризира блоговете, е тяхната форма и функция: всички блогови формати се обозначават в началото на самите блогове, по определен начин, продиктуван от времето. По този начин те създават една обратна времева градация, управлявана от непринуденост и новост. При все това, съдържанието на блога би могло да варира, в зависимост от целите на самия блог. Същото се отнася и за авторството на блоговете. Гурак и др. отбелязват, че блоговете могат да комбинират размишления, спомени, шеги, отзиви от проучвания, снимки, речи и очерци, и др.

Блоговете могат да имат един или много автори. В някои случаи, авторските екипи са съставени от цели общности. Освен това, някои блогови авторски общности са затворени и само определени, външни за тях лица, могат да ги четат.

Въпреки че Каролин Милър и Доун Шепърд правят опит да определят блоговете като самостоятелен жанр, не всичко написано от тях съответства на тази реторична хипотеза. Това определено я прави трудна за излагането й чрез понятия на дигиталната реторика. Взаимоотношенията на блоговете с обществената среда са особено проблемни.

Едно нещо, което изследователите на блогове невинаги могат да отчитат, е въпросът за достъпа до блоговете. В LiveJournal голям брой потребители са маркирали своите вестници по следния начин: само за приятели, така че широката общественост да не може да чете написаното от тях, още повече че дори тези блогове изглежда отговарят на определението за преопределяне на обществения сектор. Джули вече не описва своите лични, мрачни, дълбоки мисли в дневник с медальон във формата на сърце, който укрива под леглото си. Сега, вече тя ги въвежда в блога. Дори да ограничава своята аудитория, шансовете тя все още да приканва другите да я четат, са големи. Природата на личното и общественото, отново се възприема по същия начин, дори и ако общественият достъп е ограничен от самия автор.

vretor

vcomun

Превод от английски – Виктор Чудилов


Вашият коментар so far
Вашият коментар



Вашият коментар