Андрю Потър, Университет Минесота, САЩ, 2004.

Диалогова реторика за обучаващи мрежови пространства

Резюме

Ограниченията в общителната модалност и диалога оказват влияние върху употребата на езика в мрежовото пространство, а на разговорно ниво езикът би могъл да бъде приспособен така, че да уравновесява мрежовите ограничения. Това е важно за обучаващите се в мрежовите пространства, които разчитат на писмено многословие, за да постигат своите образователни цели. Анализът на дискурса осигурява начини за разбиране на езика и неговата роля в мрежовото общуване. Авторът представя нов метод, наречен диалогова реторика. Диалоговата реторика е инструментално ориентирана форма на анализ на дискурса, която разглежда езика като инструмент и чрез употребата на езиците на риторичния анализ, разбира и използва мрежовия език по-сполучливо. Докато реторичният анализ обикновено се свързва с красноречие и писмени изложения, авторът твърди, че обучаващите мрежови пространства, неповторимо подхождат на този метод.

Основни понятия: компютърно-опосредствано общуване; международна компютърна мрежа (интернет); обучение в различно време; обучаващи мрежови пространства; реторика; диалогова реторика; информационна грамотност; анализ на дискурса.

Превод от английски – Виктор Чудилов

Andrew Potter – Interactive rhetoric for online learning environments

The Internet and Higher Education, Vol. 7, No. 3. ( 2004), pp. 183-198.

Sentar Inc., Suite 8, 4900 University Square, Huntsville, AL 85816, USA

Примери за дигитална реторика

Една дигитална медия, която предизвиква  оживена дискусия е weblogът (blog). Блоговете възникват в края на 90-те и придобиват своята известност чрез website-ове като LiveJournal и Blogger. Като жанр, блоговете все още продължават да възникват и да търпят промени, но в своята научна разработка: Увод: weblogs, реторика, общност и култура

Гурак и други автори предоставят някои полезни определения за блоговия жанр в настоящия етап от развитието му. Според тях, това, което характеризира блоговете, е тяхната форма и функция: всички блогови формати се обозначават в началото на самите блогове, по определен начин, продиктуван от времето. По този начин те създават една обратна времева градация, управлявана от непринуденост и новост. При все това, съдържанието на блога би могло да варира, в зависимост от целите на самия блог. Същото се отнася и за авторството на блоговете. Гурак и др. отбелязват, че блоговете могат да комбинират размишления, спомени, шеги, отзиви от проучвания, снимки, речи и очерци, и др.

Блоговете могат да имат един или много автори. В някои случаи, авторските екипи са съставени от цели общности. Освен това, някои блогови авторски общности са затворени и само определени, външни за тях лица, могат да ги четат.

Въпреки че Каролин Милър и Доун Шепърд правят опит да определят блоговете като самостоятелен жанр, не всичко написано от тях съответства на тази реторична хипотеза. Това определено я прави трудна за излагането й чрез понятия на дигиталната реторика. Взаимоотношенията на блоговете с обществената среда са особено проблемни.

Едно нещо, което изследователите на блогове невинаги могат да отчитат, е въпросът за достъпа до блоговете. В LiveJournal голям брой потребители са маркирали своите вестници по следния начин: само за приятели, така че широката общественост да не може да чете написаното от тях, още повече че дори тези блогове изглежда отговарят на определението за преопределяне на обществения сектор. Джули вече не описва своите лични, мрачни, дълбоки мисли в дневник с медальон във формата на сърце, който укрива под леглото си. Сега, вече тя ги въвежда в блога. Дори да ограничава своята аудитория, шансовете тя все още да приканва другите да я четат, са големи. Природата на личното и общественото, отново се възприема по същия начин, дори и ако общественият достъп е ограничен от самия автор.

Превод от английски – Виктор Чудилов

Джоузеф Харис твърди, че думата общност винаги се разглежда в положителна светлина и никога в отрицателна. При самото чуване на тази дума, ни обзема някакво странно вътрешно усещане на топлота и мекота. Странно, но никога не се появяват критични бележки по отношение на същото това понятие. По това разбираме, какво има предвид Бланчърд под свръхупотреба на понятието виртуална общност. Изглежда, че на всички учени, които говорят за цифрова реторика, им се иска да бъдат оптимистично настроени по отношение на потенциала за дигитални пространства, които като образуват нови видове общности, унищожават нормалните човешки взаимоотношения и по този начин създават по–голяма изолация между хората. Освен това, от друга страна, се увеличава свободното участие и активност на други общности (Бланчърд). И все пак, Бланчърд твърди, че за да бъдат класифицирани дигитални пространства като виртуални общности, те трябва да позволяват неща като: груповото членство, самостоятелното влияние на отделния индивид, сътрудничеството и приемствеността между членовете и др. С други думи, участниците в дигитални пространства трябва да знаят, че играят съществена роля в група, обозначена като виртуална общност.

След  като за нас е лесно да си представим общностите като колективи, образувани от хора с подобно мислене, Тереза Харисън отбелязва, че за повечето групи, разглеждани като общности, е характерно несъгласието по основни въпроси. Подчертана в това определение е идеята, че това което обединява една общност, не е физическо пространство или място, а символна система от отделни символи, конструкции и норми на общуване (Харисън). Това описание на общност е подобно на даденото от Лестър Фейгли, който говори за общност на дискурса. Според Фейгли, членовете знаят какво е най-добро за общуването, как това нещо би могло да бъде обсъждано, кои други членове на общността вероятно са посветени и вярват в истинността относно някои проблеми, как други членове биха могли да бъдат въведени и убедени в даден проблем и др. В най-общия смисъл, общностите се основават на това, как те общуват помежду си. От тук и представата за виртуална общност би била основана върху разбирането за виртуално или цифрово общуване.

Превод от английски  – Виктор Чудилов

Теория  за реториката в дигиталните пространства или дигитална реторика

Вероятна  разлика между дигиталната реторика и реторика в дигиталните пространства

Би  ли могла реториката в дигиталните  пространства да функционира тропологично?

Това е все едно дали би могла реториката да съставлява онова, което Шарън Кроули и Дебора Хоухий в Древна реторика описват като изкусно заместване (438).

За да изследваме този въпрос още по–задълбочено, трябва да си дадем отговор на друг един въпрос: Какво, с какво се замества изкусно?

Нека  да разгледаме този въпрос чрез характерен преносен смисъл на дума – с този на инверсията.

Както отбелязват Шарън Кроули и Дебора Хоухий, лингвистичната инверсия доказва, че преносен смисъл на дума, премества даден термин от неговото обичайно място, някъде другаде (433). Тропата на инверсията изглежда особено подходяща за нашата настояща тема на изследване, тъй като ние основно се интересуваме от пространството, от дигиталното пространство, от място. Инверсията всъщност, хвърля светлина върху онова, което би могло да бъде най–голямата неоткрита тропа, която пък от своя страна, обикновено се среща в реторичните проучвания. Наистина, инверсията подчертава наличието на напрежение между два термина, разглеждани някога като равностойни: (1) реториката в дигиталните  пространства и (2) самата дигитална реторика. Това ясно определя целта на нашето изследване (реториката) в определено място – дигиталното пространство. Тук, във връзка с нашето изследване, няма никакво объркване, нито по отношение на това какво изследваме, нито пък по отношение на това, къде провеждаме изследването. И все пак, когато обсъждаме понятието дигитална реторика, ние отбелязваме наличието на инверсия, на разместване. Накратко, обектът на изследването се подменя от мястото на изследването.

Тази  ловка подмяна дава много ярко неблагоприятно отражение върху реториката в дигиталните пространства и риториката като наука. Всъщност, именно нашата гледна точка е тази, въз основа на която съществува разпространяването на посредствена научност, най–вече заради действащата инверсия дигиталната реторика. Изграждането на този особен вид компетентност ние наричаме дигитална реторика. Учените подлагат на щателно проучване с поглед към дигиталното пространство. Следователно, една теория за дигитална реторика би могла да бъде последното постмодерно раздвижване – заместващ определена субстанция, начин.

Превод от английски –  Виктор Чудилов

Определение за реторика

Нека  да започнем с въпроса, какво е това, което в нашия случай, искаме да кажем с реторика? Как да разглеждаме реториката с оглед на нашето определение за дигитална реторика? Понятието убедително символно взаимодействие изглежда е израз на гледната точка на Кенет Бърк по отношение на реториката. Всъщност, Бърк изглежда крайно настоятелен в издирването и откриването на мястото на реториката в дигитални пространства. При положение, че дадем определение на реториката чрез понятия на Бърк, ще трябва да прекрачим границата и да опрем до явления като етос, логос и патос. А това, всъщност е нашето истинско обяснение за убедителни промени. В Реторика на мотивите, Кенет Бърк излага становището, че трябва да възприемаме реториката не като някаква определена реч, а като всеобща разпознавателна дейност, която дължи своята убедителност много повече на незначителни повторения и глупави ежедневни усилия, отколкото на някакви изключителни риторични умения. Вероятно, това се отнася за дигитални пространства, след като тези пространства твърде много са се превърнали в проблем на незначителни повторения и ежедневни усилия. И така, кое ли е онова нещо, което ден след ден ни кара да се връщаме към същия онзи стар website? Кое ли е онова нещо, което ни убеждава отново и отново да опираме до него? Може би, не е това, че сме били убедени от някакъв си уж, ритор. Напълно възможно е в цифровите пространства да са се объркали понятията на спорния ритор, с тези на автора.

Превод от английски – Виктор Чудилов

Определение за цифрови медии/пространства

За  да изучим по–качествено дейността на дигиналната реторика, най-добре би било да изясним нейния обект на изследване – дигиталната медия. Не бихме могли да допуснем евентуалния факт, понятието дигитален / цифров да бъде разглеждано на малко по–високо равнище от понятието метод за медийно разпространение. За да бъде със своя самостоятелна форма на изследване, обектът на дигиталната реторика трябва да разполага с обособено, жизнено, и цялостно съществуване в областта на дигиталните пространства. Също така, важно е да се знае, че технологиите, които улесняват и поддържат тези дигитални пространства, не са нито добри, нито лоши, нито пък изпълняват някаква неутрална роля в качествено отношение. Както виждаме в последното изложение на Фред Търнър за киберкултурата, дигиталната медия разполага с повече от своя вероятен дял от идеологически материал (Контракултура). Добре би било всеки проект, разположен в дигитална среда – особено в мрежовото пространство на хипертекста (интернет), достатъчно добре да се съобразява с откритието на Търнър, посветено на киберкултурата.

Превод от английски – Виктор Чудилов

Михаил Стефанов – студент в магистърска програма Реторика, ФФ

По тази М. Стефанов има публикация в сп. Бизнес секретар, бр. 1, 2008

Позоваването е задължително

1.      Уточнения, свързани с понятието „блог“

Понятието Блог (съкратено от уеб лог, англ. web log) се свързва с определен тип уебсайт, материалите в който се пишат в хронологичен ред и обикновено са паказвани в обратна хронология (последните написани се появяват първи). В английския език думата „блог“ означава и глагол в смисъл на „поддържам или добавям съдържание към блог“.

Терминът уеблог е измислен от Джон Берджър (англ. Jorn Barger) на 17 декември 1997 г.  Кратката му форма блог е изобретение на Питър Мерхолц (англ. Peter Merholz), след което думата започва да се използва едновременно за съществително, посочващо конкретния интернет дневник, и за глагол, обозначаващ действието на поддържането на подобен сайт.

Блоговете съдържат коментари или новини по конкретен въпрос като храна, политика или местни новини; някои функционират и като лични онлайн дневници. Стандартният блог съдържа комбнация от текст, образи, връзки към други блогове, както и още медии по конкретната тема на списване. Възможността за читателите да оставят коментари в интерактивен формат е основна част от много блогове.

Повечето блогове са текстово базирани в основната си част, въпреки че някои се фокусират върху изкуство (artlog – артлог – от art – англ. изкуство), фотография (фотоблог), видео (vlog – влог, съкратено от видео-лог), музика (MP3 blog), аудио (podcasting) или сексуални взаимоотношения (Adult blog)

Повечето блогове са част от по-широка мрежа или социална медия.

През май 2007 г, интернет търсачката за блогове Technorati преглежда повече от 71 млн. блога. По някои данни всяка секунда са регистрирани 2 нови блога.

В последните години блоговете несъмнено се превърнаха в един от най-използваните комуникационни инструменти на нашето време.

2. Предпоставки за възникването на блоговете

Няколко са основните предпоставки за развитието на блоговете и те до една са свързани пряко с развитието на интернет (което е напълно разбираемо с оглед на това, че блоговете са изцяло интернет феномен).

От една страна тяхната поява се свързва именно с наблюдаваната в последните години промяна на уеб пространството от зона, в която потребителите получават информация, в място, в което те създават самото съдържание (или поне голяма част от него) – т.нар. Web 2.0. Като част от тази тенденция се появяват социалните мрежи (като MySpace, LinkedIn, Facebook), в които потребителите сами създават и развиват своя профил; уики (англ. wiki) форматите, най-популярният от които е онлайн енциклопедията Wikipedia, чието съдържание се генерира изцяло от потребителите и то на доброволен принцип, като всеки потребител може да бъде и редактор на останалите материали. И като един от основните белези на комуникационната промяна, настъпила в онлайн средата, се появяват и блоговете, за да се превърнат в един от най-ярките феномени на нашето време.

Разбира се, те не се появяват самоцелно, а като отговор на нуждата на потребителите да изявят себе си, да участват в един глобален разговор, в който всеки може да бъде чут и всяко мнение – зачетено. По този начин само за няколко години блоговете се превръщат и в основен комуникационен инструмент на гражданското общество – в тях много граждански и неправителствени организации откриват изключително ефективен (както финансово, така и от гледна точка на обхват) начин да изразят активната си позиция и да популяризират дейността си, като едновременно с това постепенно изграждат около своя блог цяла общност от заинтересовани и активни потребители. Бързо набиращите скорост блогове се превръщат в заплаха за официалната власт в множество страни и първите блогъри се озовават в затвора. Откъдето продължават да пишат и печелят още повече популярност и влияние (пример за това е египетският активист Ала Ахмед, награден за своя блог Manal & Alaa’s Bit Bucket от Репортери без граница, който е арестуван за участието си в мирна демонстрация по улиците на Кайро през 2005 г. и става един от първите хора, които блог-ват от затвор).

Голяма част и от компаниите виждат в блоговете прекрасна възможност да се докоснат до своите публики по различен, много по-близък, неформален и открит начин. По тази причина другата част от блогосферата, която стремглаво набира скорост, е именно корпоративната.

Използваният по-долу хронологичен ред на представяне на развитието на блоговете има за цел да илюстрира как едно понятие (в случая „блог“) се видоизменя и само за няколко кратки в исторически план години от асоциация с личен онлайн дневник се превръща в един от най-ефективните съвременни комуникационни инструменти – синоним на свободната воля и свободата на словото, на общуването без граници, на откритата комуникация на отговорния бизнес с публиките.

3. Исторически преглед на развитието на блоговете
3.1. Преди 2000 г.

Преди блоговете да станат толкова популярни, съществуват дигитални общества под много различни форми като e-mail списъци и системи за бюлетини. През 90-те години се появява и софтуерът за Интернет форуми, който бързо набира скорост и форумите се превръщат в яосновно средство за общуване на много от сърфиращите Мрежата, което остава широко използвано и днес.

Съвременният блог възниква от онлайн дневника, където потребителите описват случващото се в живота им. Повечето от тези пишещи наричат себе си журналисти или diarists (от diary, англ. дневник). Един от тях, Джъстин Хол (англ. Justin Hall), стартирал своя онлайн дневник през 1994 г, докато е студент в колежа Swarthmore, е считан за един от най-ранните блогъри (от blogger, англ. човек, който поддържа блог), заедно с Джери Пурне (англ. Jerry Pournelle).

Съществуват, разбира се, и други форми на онлайн журнали. Един от забележителните примери е широко четеният дневник на програмиста на компютърни игри Джон Кармак (англ. John Carmack), публикуван през специален протокол.

Много уеб сайтове, както корпоративни, така и лични, имат секция Новини, от която най-често има достъп от началната страница и публикациите в която са сортирани по дата. Пример за базирани на новини уеблогове е сайтът на Institute for Public Accuracy, в който от началото на 1998 г. се публикуват кратки новини няколко пъти седмично

Ранните блогове са чисто и просто ръчно обновявани компоненти от обикновени уебсайтове. Развитието на технологиите обаче, което прави възможно създаването и поддръжката на публикации в обърнат хронологичен ред, превръща сложния преди процес на публикуване достъпен до много по-голяма и с не толкова технически знания аудитория. Така в крайна сметка се появява това ясно различимо съсловие от хора, публикуващи материали в Мрежата, което създава блоговете. Например, характерна черта от поддръжката на блогове днес е употребата на софтуер за браузъри – блоговете могат да бъдат качени на специална блог хостинг услуга, да бъдат създавани със специален софтуер за блогове като WordPress, Movable Type, blogger или LiveJournal, или да бъдат качени със стандартен хостинг като DreamHost.

След относително бавен старт, блоговете започват бързо да набират скорост: сайтът Xanga, пуснат през 1996 г, до 1997 г има само 100 дневника, но пред декември 2005 г те са вече над 20 млн. Употребата на блогове се покачва най-рязко в годините след 1999 г, допълнително подкрепена и от почти едновременната поява на първите онлайн блог услуги:

• Open Diary стартира през октомври 1998 г, и само месеци след старта си има няколко хиляди онлайн дневника. Именно в Open Diary за пръв път се въвеждат читателските коментари – това е първата блог общност, в която потребителит могат да оставят коментарите си под материалите на други потребители.
• Брад Фицпатрик (англ. Brad Fitzpatrick), добре познат блогър, стартира LiveJournal през март 1999 г.
• Андрю Смейлс (англ. Andrew Smales) създава Pitas.com през юли 1999 г като по-лесна алтернатива на поддържането на секция „новини“ на интернет страница, следван от Diaryland през септември 1999 г, услуга, фокусирана основно върху създаването на общност от персонални онлайн дневници.
• Евън Уилиямс (англ. Evan Williams) и Мег Хуриън (англ. Meg Hourihan) стартират blogger.com през август 1999 г – сайт, който Google закупи през февруари 2003 г.

Блоговете вече съчетават елементите на персоналната уеб страница с инструменти, които улесняват препратките към други страници, като по този начин с появата и на търсещите машини за блогове, блогърите имат възможност да проследят препратките, които ги свързат с други потребители с подобни на техните интереси.

3.2. От 2001 до 2004 г.

През 2001 г се появяват няколко от най-четените американски блога: AndrewSullivan.com, Politics1.com, Political Wire, Instapundit, — като във всички тях се обсъждат основно политически теми.

До 2001 блоговете са набрали такава скорост, че започват да се появяват наръчници за създаването им. Значението на обществото от блогъри също бързо се увеличава. Редица известни журналистически училища започват да изследват блоговете и да търсят разликите между писането в тях и традиционния журналистически процес.

От 2002 г. блоговете привличат сериозно внимание заради ролята си в изнасянето, оформянето и коментирането на новините. Войната в Ирак кара американските блогъри да заемат добре премерени и силно емоционални позиции, които обаче силно варират от традиционното разделение „ляво-дясно“ на политическия спектър. Много политици също започват свои блогове, за да изразят позиция относно войната, което затвърждава позицията на блоговете на източник на новини.

Пример за влиянието и една от възможните употреби на блоговете е случаят с водача на мнозинството в американския Сенат Трент Лот. През 2002 г. по време на тържество в чест на сенатор Стром Търмонд, Лот изнася реч, с която казва, че САЩ са щели да бъдат много по-развита държава, ако Търмонд е бил избран за президент в средата на миналия век. Критиците на Лот виждат в тези коментари негласно одобрение на расовата сегрегация, защитавана от Търмонд по време на президентската му кампания през 1948 г. Тази гледна точка е подсилена и от документи и записани интервюта, които са открити от блогъри.

Въпреки че Лот изнася речта си по време на публично събитие, посетено от медиите, никоя влиятелна медийна организация не прави изявленията му обществено достояние до момента, в който блоговете не раздухват историята. Чрез тях се създава сериозна политическа криза, която принуждава Лот да подаде оставка като лидер на водещата политическа сила.

Влиянието на тази история дава много по-висока достоверност на блоговете като средство за разпространение на новини. И въпреки че все още на тях се гледа по-скоро като на преносители на слухове, блогърите понякога наистина са водещ фактор при извеждането на важна информация на общественото внимание, а традиционните медии им дишат прахта. Въпреки това, повечето блогове все още реагират на материали, първоначално публикувани в други медии.

Именно чрез блоговете се привлича и вниманието към по-нестандартни новинарски източници. Например, редица испански блогове публикуват линкове към охранителните камери в Мадрид, за да може чрез тях целият свят да наблюдава огромната анти-терористична демострация, която изпълни улиците на испанската столица след атентатите на 11 март.

Блогърите започват да осъществяват и коментари в реално време на телевизионни предавания, като транскрибират и коментират изказвания на известни личности  докато гледат телевизионното предаване – процес, който по-късно получава името „liveblogging.“ (блог на живо).

3.3. 2004 – до днес

През 2004 г. ролята на блоговете става все по-значима, след като политически консултанти, новинарски услуги и политици започват да ги използват като инструменти за предаване на послания и формиране на мнение.

Редица печатни медии започват да правят преглед на блоговете, в САЩ се отпечатват и няколко антологии на блогове, телевизионни предавания изграждат свои блогове, а авторитетният речник Merriam-Webster‘s Dictionary обявява „блог“ за дума на годината през 2004 г.

През Януари 2005 г. списание Fortune прави списък с 8 блогъри, които бизнесът не бива да пренебрегва.

Реторика във виртуалното пространство

Нетикет – етикет в мрежата

Из статия от списание “БизнесСекретар”, брой 3 – 2003

д-р Иванка Мавродиева
СУ “Св. Климент Охридски”
Катедра “Реторика”

Бизнескореспонденцията датира от хилядолетия, тя се е осъществявала предимно чрез използване на писмения канал при наличието на установени стандарти, норми и правила в отделните държави. През последните десетилетия епистоларната комуникация продължава да съществува. Размяната на писма във времето на високите технологии не е изцяло маргинализирана. Някои мениджъри искат да ги видят напечатани на бланка на компанията, както и да имат копие на файл за справка. Успоредно с това в много организации активно навлезе електронната кореспонденция. Бързината при получаване, както и фактът, че e-mail-ът е по-евтин от телефонните разговори (особено международните), са част от предимствата той да бъде предпочитан като комуникационно средство в редица случаи.
Практиката до известна степен изпреварва създаването на норми и правила, но вече може да се говори за въвеждане на такива. Едни от тях се заключават в нетикета, или иначе казано – в етикета в интернет. Произходът на термина е от английски и е образуван от думите (net) и (etiquette). Нетикетът е набор от правила за спазване на добро поведение в мрежата. Той няма само тясно приложение при изпращането на електронни писма (е-mail), но и при осъществяването на дискусии във виртуалното пространство в различни форуми. В тази статия акцентът пада върху използването на нетикета в електронните писма.
В реалната бизнес среда служителите на фирмите и в частност бизнессекретарите научават нетикета често чрез консултации с колеги, в работата, чрез междуличностното общуване. В процеса на самообучението всеки идва с установени модели на поведение, с усвоени навици – от предишни професии и заемани позиции, от използване на чата – IRC (IRC – Internet Related Chat – в интернет се маркира определено пространство и посредством програма се създават условия за разговор между повече от двама души) и ICQ (ICQ – разговор между двама души, предимно неформално общуване), от посещения и участия във виртуални дискусионни форуми, от електронните разплащания и др. Обучението на персонала в усвояване на нетикета невинаги попада във фокуса на вниманието на мениджърите.
От особена важност е именно бизнессекретарят да владее нетикета, тъй като голяма част от кореспонденцията е негово задължение. Когато служителят показва професионализъм и умения за правилно използване на нетикета, това допринася за създаване на благоприятен и положителен имидж на компанията. Има книги и електронни публикации, в които са формулирани правила за нетикет. Някои от тях се различават поради естеството на бизнеса или корпоративната култура. Нормите при водене на електронна кореспонденция не се отличават със застиналост, част от тях се променят, въвеждат се нови. По-долу ще бъдат представени някои от тях. На първо място обаче е важно да се уточнят:
– особеностите на e–mail–a
Електронната комуникация е по-различна от тази чрез хартиен носител. Поради краткото време за отговор стилът на изготвяне на e-mail-и е по-разговорен от този на традиционните писма, написани на официални бланки и изпращани по пощата или по факс. В документа, отпечатан на хартия, е необходимо всичко да е съвсем ясно и недвусмислено, защото получателите може да нямат възможност да поискат разяснение веднага. При e-mail-a адресатът може да зададе въпросите си, без да изчаква. Следователно електронното писмо е по-раздвижено и гъвкаво, позволява по-бърза размяна на информация и своевременни уточнения, когато има неяснота или двусмислия в текста.
– адресатьт
Бизнессекретарят (а и служителите) има създаден т.нар. тефтер с адреси (address book), който се актуализира и поддържа в изряден вид и е удобен за ползване при писане и изпращане на e-mail-и. Необходимо е да се внимава при избора на електронния адрес (особено ако информацията е поверителна), за да не се допусне грешка и писмото да отиде при друг получател.
Реципиентът на електронното съобщение може да бъде бизнеспартньор, служител, колега. Ето защо от съществена важност е писмото да бъде адресирано към конкретното лице на точната позиция в дадена организация. Ако се изпращат e-mail-и до различни отдели или служители в организацията, се използват точните електронни адреси. Например:

– за Presenters University: presenteruniversity@presenteruniv.rsc03.com contact@presentersuniversity.com

–          за списание Тема:

–          info@temanews.com и admin@temanews.com

Адресатът в електронното писмо се изписва в полето “To:” Препоръчително е там да фигурира един адрес. В полето (cc) се изписва адресът на онзи адресат, който следва да бъде информиран и има връзка с изпълнението на дадени задачи. Препоръчително е обаче да не се пращат копия от e-mail-и, освен ако това не е наложително. Освен че по този начин се задръства пощата на потребителите, възможно е някои от служителите или клиентите да останат с погрешното впечатление, че трябва да реагират на получената информация. Това може да бъде смущаващо и за главния получател. Възможно е той да си зададе въпроси от типа защо не е предпочетен като единствен адресат или какви ще бъдат функциите му при наличието на други адресати/изпълнители.
– името на адресата
“Име” е произволно поле, което много страници за e-mail-и позволяват да се дефинира. То се прикачва към електронния адрес като текстов коментар. Специалистите в областта на етикета в мрежата съветват да се дефинира лично име, ако системата позволява това. Името, прикачено към електронния адрес, дава по-точна идентификация. Ако системата позволява, допустимо е използването на лични имена в адресите, до които се изпращат e-mail-и. Например: Janine Kurnoff: janin@presentationcompany.com
В деловата кореспонденция не е допустимо да се използват адреси, създадени извън официалния домейн на организацията (на dir.bg, abv.bg, yahoo.com, hotmail.com и др.), например: Irina Korova: irina_korova@hotmail.com. Всеки служител е длъжен да получава и изпраща официалната електронна кореспонденция от името на фирмата на адрес, в разширението на който да фигурира названието й. Етикетът изисква изпращане па писмото до конкретния адресат, например: Dr. Minka Zlaleva: zlaleva@asico.net или nelly benova: n_benova@bdvo.org, i.rnavrudieva@sclg.uni-sоfia.bg.
– темата, или subject
Правилата налагат винаги да се включва темата при писане на електронното писмо. Необходимо е точно и конкретно изписване в полето. Например: pokana za konferencia или invitation for conference, а не само pokana или invitation, което е много общо.
– дължината на писмото
Повечето e-muil-и напомнят кратката бележка и мемо. Други представят сбита и добре подредена информация какво съдържа/съдържат прикаченият/те файл/ове към писмото. Трети са размяна на информация в активно протичаща дискусия във виртуалното пространство с външни и вътрешни публики.
Електронните писма по принцип са кратки и предоставят съществена информация, като се избягват излишни подробности или отклонения от темата. Срещат се съвети авторът на e-mail-a да напише текст, съдържащ не повече от 15-20 думи. Все пак, ако е необходимо, възможно е текстът да е по-дълъг, но когато надвишава 2-3 страници, затруднява комуникацията.
– структурата
E-mail-ът трябва да съдържа ясно обособени абзаци/параграфи. Дълги изречения, изписани едно след друго, правят текста неясен. Освен това четенето на e-mail-и на монитора на компютъра създава известни затруднения, което също повишава изискванията относно подредеността на информацията в електронното писмо.
В случаите, когато се изброяват какви документи са прикачени/приложени към писмото, те се описват на отделен ред, като се изброяват и номерират по степен на важност.
От не по-малко значение е e-mail-ът да съдържа ясна и достоверна информация. Не е допустимо да се правят грешки при изписване на номера на кредитни карти, банкови сметки, адреси и др. Уместно е тази информация да бъде изведена на нов ред в отделен абзац за повече яснота и прегледност.
– правописът и пунктуацията

– прикачените файлове

– сроковете за отговор

– етиката

…

E-mail Etiquette. http://www.prtnet. ul2ny.us/port2000/e_mail.htm

David.Harris@pmail.genz.nz? subject=Etiquette

E-mail Etiquette. http:// http://www.prtnet. ul2ny.us/port2000/e_mail.hlm

Реторика във виртуалното пространство

Този блог е създаден и се поддържа от студенти от магистърската прогрома по реторика и от преподавателя по Виртуална реторика доцент Мавродиева като проява на усвоени знания и практически умения от студентите да общуват във виртуална среда.

Курсът има за цел да запознае студентите с особеностите при ретранслиране на ораторски изяви в интернет, с възможностите за публикуване на информация, със спецификата при осъществяване на видеоконферентна връзка. Студентите получават информация за web-2.0  и web-3.0. Те се информират за изискванията и съвременните тенденции създаването и поддържането на блогове, с изискванията на нетикета, със социалните мрежи и тяхната роля в съвременния свят.

Преподавател: доц. д-р И. Мавродиева

Публикации по въпроси, свързани с виртуалната реторика, на доц.  д-р Иванка Мавродиева

1. Нетикет & бизнескомуникация (Етикетът при електронната поща), сп. Бизнессекретар, изд. МОН, бр. 3, 2003, 10-14.
2. Виртуалните общности и етикет в мрежата (тенденции в България и Европа). сб. Европейска интеграция и интеркултурна комуникация, изд. СУ “Св. Кл. Охридски”, ФЖМК, С., 2004, 404-414.
3. Индиректна бизнескомуникация. сп. Бизнессекретар, изд. МОН, бр. 3, 2006, 5-10.
4. Виртуалната реторика: реалност, мит или нонсенс, сп. Философски алтернативи, бр. 1, 2008, 175-189.
5. Rhetorical characteristic of business netiquette, 1st Conference on Linguistic and Intercultural Education – Multilingualism and Plurilingualism, Migrants’ languages, Minority Languages, 27- 29 November 2008, Alba Iulia, Romania1